неделя, 4 март 2012 г.

14 септември - Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден)

На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.




Кръстовъздвижение - икона от XVII в. от Белово. Тревненска иконописна школа

източник: http://www.pravoslavieto.com

По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.

На Кръстовден се спазва строг пост.

Според църковното предание след разпятието на Христа, по тогавашен обичай, оръжието за наказание от тоя вид - кръстното дърво, се заривало в земята на самото място, дето е изпълнена присъдата. Така на Голгота бил заринат кръстът на Христа и кръстовете на разпнатите с Него двама разбойници.
След време на Голгота по заповед на император Адриан построили езически храм и мястото на разпятието било заличено.
През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.
Няколко години по-късно, през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господен. По указание на един стар евреин почнали да копаят и открили трите кръста в 326 година.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

Народни вярвания :
този ден се свързва с края на лятото и началото на есента.Вярва се, че на Кръстовден деня и нощта се кръстосват – стават равни. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, стягат возника, с който ще се превозва гроздето, и чебъра, в който се мачка. Разбира се, плетат се и кошници за берачите — малки и големи. Затуй Кръстовден хората в някои селища наричат още „гроздоберник". Жените правят обреден хляб „кръсташка" и разчупвапки го над софрата, наричат „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли!" Другите повтарят същото и вярват, че през годината никой няма да го боли кръста.
Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. В Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала.

Според запазено предание част от Светия Кръст бил заровен и в българската местност, наречена Кръстова гора. Масово религиозно събиране се случва веднъж годишно -в нощта на 13 срещу 14 септември (Кръстовден) в Кръстова гора. Хиляди вярващи се събират на хълма за нощната литургия в очакване на чудо. Бдението завършва с изгрева на слънцето, когато лъчите му докоснат върха на големия метален кръст.

На този ден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри

Няма коментари:

Публикуване на коментар